История на създаването на сървъра
Ако искаме да дадем обща дефиниция на сървър, бихме могли да кажем, че това е компютър или система, която предоставя ресурси, данни, услуги и софтуер на други компютри (клиенти) по мрежата. Първите сървъри са т.нар mainframe компютри, а техните наследници са по-малки, но по-мощни миникомпютри. Първоначално такива сървъри са били свързани с клиенти, които по това време са били наричани терминали, тъй като тяхната единствена цел е била да показват резултатите, които сървърът доставя (mainframe-terminal модел). С други думи, цялата обработка на данни по това време се извършва на сървъри.
Следващото поколение сървъри се състои от единични мощни компютри, свързани чрез мрежа към група по-малко мощни клиентски компютри. Тази мрежова архитектура се нарича модел client-server, при който и двете страни (и клиенти, и сървъри) могат да обработват данни, но по-сложните задачи са „делегирани“ на сървърите. С развитието на технологиите се развива и определението за сървър.
Оригиналният сървърен хардуер е голям и заема много място. За помещаването му бяха нужни големи, специализирани шкафове, т.нар. rack-ове. С течение на времето стана ясно, че определени части от сървъра могат да бъдат „извлечени“ от един корпус. Например премахването на твърдите дискове, премахването на вътрешната система за охлаждане, както и цялостната миниатюризация на компютърните части позволиха сървърите да бъдат поставени в малки, тънки кутии, които бяха наречени blade-сървъри . Въпреки че тези сървъри също се съхраняват в rack-ове , те са много по-леки и по-малки и следователно несравнимо по-лесни за подмяна.
Днес терминът сървър може да се счита само за софтуер, който работи на един или повече физически компютри. Такива сървъри обикновено се наричат виртуални сървъри .