Обикновено, когато говорим за компании, всичко е свързано с финанси. За да бъде успешна една компания, приходите й трябва да бъдат по-високи от разходите, като разбира се целта е приходите да се поддържат възможно най-високи, а разходите – възможно най-ниски. Но, разбира се, не всичко е толкова черно-бяло. Когато одобряват разходи или инвестиции, финансовите мениджъри разглеждат много други параметри, като три от тях са са най-важни:
- Синхронизация между разходите и паричните потоци. Парите, инвестирани в потребление, трябва да бъдат върнати чрез печалби (Profit & Loss Balance)
- Приходите и OPEX (operating costs and expenses) трябва да бъдат предвидими и адаптивни към краткосрочните пазарни тенденции ( Business Flexibility)
- Стойността на инвестицията трябва да поддържа или увеличава пазарната стойност (Value Stability)
Моделът CAPEX (капиталови разходи за дълготрайни активи) е разход, който е в противоречие с горните параметри. Инвестирането в дълготрайни активи блокира паричните средства за продължителен период от време. Дори ако амортизацията на оборудването e предвидим месечен разход, това не е в съответствие с волатилността на бизнес тенденциите, нуждите и приходите. Разходът си остава независимо от бъдещите операции на компанията, така че лесно може да доведе до неочаквани загуби. Ето защо е необходимо да се преразгледат капиталовите инвестиции в ИТ оборудване особено в днешните турбулентни бизнес времена.
Капиталови инвестиции
Ако трябваше да „преведем“ този тип инвестиции на езика на предпочитанията на финансовите мениджъри, които току-що споменахме, ще получим следното:
- Баланс на приходи и разходи (P&L Balance)
Във финансов аспект ИТ включва големи инфраструктурни инвестиции, свързани с хардуер, мрежово оборудване, системи за съхранение, софтуер, но също и с ИТ специалисти. Това са инвестиции, които, за разлика от машините и инструментите, влияят само косвено върху увеличението на стойността и при които възвръщаемостта на инвестицията не е видима веднага. С амортизацията на оборудването необходимостта от поддръжка на хардуер, софтуер и мрежовите системи нараства, което изисква допълнителни инвестиции и се отразява негативно на бизнес баланса.
- Бизнес гъвкавост (Business Flexibility)
Дори и пазарът да не се променя заради икономически фактори, ИТ инфраструктурата трябва да се променя. Тя остарява, но от друга страна трябва винаги да отговаря на нуждите на компанията и затова е необходимо да бъде проектирана отрано в съответствие с очаквания растеж на компанията. При планирането на нова ИТ инфраструктура обикновено се взема предвид, че тя трябва да отговаря на поне 20-25 процента повече изисквания от тези към настоящия период. Излишният капацитет обаче в началото остава неизползван и на практика е само разход към момента на имплементирането.
При закупуване на ИТ инфраструктура компанията има две възможности, но нито една от тях не е оптимална. Първият случай е закупуване на „остаряло“ технологично оборудване, което ще бъде съвместимо със съществуващото – към конкретния момент момент това намалява разходите, но за по-дълъг период е само временно отлагане на допълнителна инвестиция в ново, по-модерно оборудване. Вторият случай е купуването на най-новото технологично и ИТ оборудване, но това най-вероятно означава допълнителни инвестиции в ИТ инфраструктура, за да се избегнат проблемите със съвместимостта с наличното оборудване.
Има обаче и друг вариант – бизнес тенденция, включваща редуциране на необходимия капацитет на предварително закупеното IT оборудване, което вече не следва текущите нужди на компанията.
- Стабилност на стойността (Value Stability)
Поради бързото и непрекъснато технологично развитие, стойността на всяка внедрена ИТ инфраструктура намалява значително за кратък период от време.
ИТ модел, базиран на потреблението
Сега нека разгледаме как финансовите мениджъри гледат на същите тези неща, когато става въпрос за модел, базиран на разходите:
- Баланс на приходи и разходи (P&L Balance)
В този случай няма нужда от големи капиталови инвестиции, тъй като ИТ оборудването е разположено извън компанията. Също така, няма нужда от специализиран ИТ персонал, защото той може да бъде назначен от доставчика на услугата за изчисления в облак (cloud computing). Договорът, подписан с доставчика на решенията за облачни изчисления (cloud computing), може да съдържа дефиниции на необходимите услуги и нивата на тяхното приложение, които са отделно от наетия хардуер. И може би най-важното е, че цената на ИТ оборудването е в съответствие с генерираните приходи.
- Бизнес гъвкавост (Business Flexibility)
Нуждите от хардуерни ресурси адекватно и бързо проследяват бизнес нуждите на клиентите.
- Стабилност на стойността (Value Stability)
Няма риск! Моделът е такъв, че дава възможност за сключване на договори с възможност за плащане на реални цени само за онези ИТ ресурси, които реално се използват, но в същото време позволява лесно скалиране на ИТ инфрастуктурата във всеки момент.
Вече е съвсем ясно защо преминаването към ИТ модел, базиран на потреблението, е изключително разумно от финансова гледна точка. Този модел освобождава винаги необходимия паричен ресурс в днешната „бърза“ икономика, която непрекъснато се променя и подобрява. Вместо за закупуване на ИТ инфраструктура допълнителните средства могат да бъдат използвани за още инвестиции в основния бизнес и в реализирането на нови бизнес идеи, давайки възможност на компаниите да укрепят позициите си на пазара.